Валентин Дишев, Левена Филчева




Бяло
Малък роман в няколко солилога между две линии


Тя:

Чу думата „майка” малко преди да прогледне. Така и не проумя, че „две” са туптящите в една посока краища на собствената и клепсидра. Опита се да разбере това „трябва”, чрез което разделяха стъкленицата през кръста, замъгляваха прозрачността и, заменяха водата с тежък жълтеникав прах. Знаеше, че най-красивото стъкло се получава от прегръдката на мълния и пясък. Но не им го каза.
Те виждаха мълниите. Тя не забрави вкуса на пясъка.

Когато изгуби погледа си, думите се превърнаха в бяло бастунче.
Разделяха света и, изтласкваха го към върха на пръстите, изстискваха от пулса само звук. Хоризонтът се разми в релефа на посоките. Макар и труден, Брайловата „Библия” се оказа единственият заместител на Гутенберговата. Нарече липсата черно, а раздялата – бяло.
И оцвети съществуването с плътта на докоснатото.









Вход "Той" към хипертекстовата линия

Вход "Тя" към хипертекстовата линия

Обратно към началото на хипертекстовата линия




Към "Глоси" - Форум за литература и хора"

Още за Валентин Дишев
______________________________
© Валентин Дишев, Левена Филчева
© "Поречия", 1/2008