Валентин Дишев - "Четири": "Квадриги", "Кап(ища)", "Квадрати", "Послесловия"

Квадриги

Кап(ища)

Квадрати

Послесловия

 

"ЧЕТИРИ" - Валентин Дишев

"АРС",
Благоевград, 2007 г.,
формат 32/60/84,
корична цена за всяка от четирите книги 3,50 лева




За да бъде почувствана (и следователно – разбрана) поезията на Валентин Дишев, са необходими две условия: нагласа и усмивка. Звучи привидно несериозно, знам, но е така. Защо ли?
Ясно е, надявам се, че без сходна емоционална и концептуална читателска нагласа, четенето на поезия е загуба на време. Пардон, на сериозна поезия. Под "сериозна" разбирам такава със стил и послание, които са само на автора и които не се определят от "вкуса на аудиторията" (понеже е ясно, че “аудитория” по приницип няма, както няма и “драги зрители” изобщо – има конкретни хора, до чиито вкусове, даден културен продукт е адресиран).
В случая с тетралогията на Валентин Дишев, сходната нагласа е, ако не задължителна, то желателна. Както се казва – за всеки колкото и докъдето може – но трябва да бъдеш поне духовно изкушен, какъвто е авторът… Без съмнение, В. Дишев е интелектуален поет; пише концептуално и знаково. Заедно с това обаче, поезията му е емоционална, с интензитет и температура, близки до точката на кипене; с видима образност (в цветове), и – нещо позабравено – звукопис... Много ли станаха несъвместимите твърдения? Ще опитам да илюстрирам казаното с два кратки текста от "Квадриги":

Короната носи / тежестта на дървото. Вцепених се от корени. (първата фигура на 2-ра "квадрига")
Усмивката ми / е луна нащърбена, / защото не за дъвкане / е смисълът. (третата фигура на 6-та "квадрига")

Има опасност първите три книги от тетралогията (“Квадриги”, “Капища” и “Квадрати”), да бъдат прочетени бързо; те са съставени от миниатюри, а илюзията, че са написани леко – едва ли не на един дъх – е толкова осезаема, че може да подведе невнимателния читател да "приключи" преди да е започнал. Поезията на В.Дишев е многопластова и първият пласт е сетивен, привидно "лек" и ясен. Но зад тънката пестеливост са кодирани послания, а много често "кодът" е една дума; понякога емоция – при това – кратка, бърза като мълния… А вглеждането в детайла, недефинитивно и парадоксално преобръща смислите, ирационализира ги, превръща ги в условни знаци и ги прави универсални, но винаги хуманизирани, човешки…
Авторът не ползва едри понятия, не интелектуалничи. Той ни подава ключа – със самоирония, с намигване и усмивка (но без снизходително потупване) – и неизбежно сами стигаме до тях. Още повече сме улеснени от обстоятелството, че всяка следваща миниатюра "доразвива" доловеното в предходната. Макар и самостойни, стихотворенията са “скачени” чрез една неуловима логика и накрая се оказва, че всяка от книгите е съд, който от своя страна, също е "скачен" със “съдовете” на останалите книги. Дори и в четвъртата (“Послесловия”), която е изградена от “нормални” по обем текстове, се срещаме с това странно “дежаву” – не толкова фрагментно, но отново безусловно отпращащо навътре в самите нас.
За усмивката: всички текстове в тази тетралогия трябва да бъдат прочетени с усмивка. Защото, както споменахме по-горе, тя е един от ключовете за разбирането и – авторът съзнава относителността на индивидуалния опит (и емоционален, и интелектуален), затова е далеч от мисълта да налага собствения си другиму. Още повече чрез поезия. А тук тя е стопроцентова… Видимо е наслаждението от създаването и – и това не може да не бъде заразно.

Без съмнение, "Четири" е сред най-ярките поетически събития, случили се напоследък…

1 2
Още
______________________________

© Георги Милев
© "Поречия", 1/2008

Вижте условията за доставка на книгата.

Други връзки:
"Кръстопът" - дайджест за литература;
"DICTUM" - литературата има и глас;
"Глоси" - форум за литература и хора.