Валентин Дишев, Левена Филчева
Бяло
Малък роман в няколко солилога между две линии
Тя:
Чу думата „майка” малко преди да прогледне. Така и не проумя, че „две” са туптящите в една посока краища на собствената и клепсидра. Опита се да разбере това „трябва”, чрез което разделяха стъкленицата през кръста, замъгляваха прозрачността и, заменяха водата с тежък жълтеникав прах. Знаеше, че най-красивото стъкло се получава от прегръдката на мълния и пясък. Но не им го каза.
Те виждаха мълниите. Тя не забрави вкуса на пясъка.
Когато изгуби погледа си, думите се превърнаха в бяло бастунче.
Разделяха света и, изтласкваха го към върха на пръстите, изстискваха от пулса само звук. Хоризонтът се разми в релефа на посоките. Макар и труден, Брайловата „Библия” се оказа единственият заместител на Гутенберговата. Нарече липсата черно, а раздялата – бяло.
И оцвети съществуването с плътта на докоснатото.