То е ужасно рано – или късно, никой никога не знае. Случва се, когато най не очакваш – докато спиш и си някъде вътре в очите си (сините), зад стените на клепачите, стените на съня. Някой (онзи) рови наоколо, къса хартия (понеже го е яд, че не може да чете на тъмно, пък не му се светка лампата, по много причини) и все повече идва към теб. Събуден си. Събуден по средата на нощта, когато бродят котки и хлебарки (никога заедно, Закона на Кухнята, пренебрегван само в случаи на крайна нужда). В такъв момент и да мърмориш, няма смисъл, въпреки че помага да заспиш отново, противодействие на онзи, дето рови. От една страна. От другата си стреснат и това се отразява в сънищата, отразява се като утайка в зъб. Заспиш ли отново, в съня ти пак ще те преследват облаци с перуки, ще казват нещо и ще те ядат. И трябва да го чакаш (онзи), докато намери касичката ти с парите, книгата (ако ги криеш в книга), дрънкулки (както се наричат златните бижута), ако му се струват ценни, да ги напъха някъде и да изчезнат заедно, оставяйки те теб да си свободен, за да сънуваш в бяло и да спиш, свободен.