"Момичето, което" - Божидар Пангелов
"АРС",
Благоевград, 2008 г.,
формат 32/70/100, 52 страници,
корична цена 4,20 лева
Божидар Пангелов живее и работи в София. "Момичето, което" е третата му поетична книга, след "Четири цикъла" (в съавторство с Ваня Константинова) и "Делта".
„Със цялата му нежност - в листопада”
"Момичето, което" е най-добрата книга на Божидар Пангелов (знам, тук поклонниците на "Четири цикъла" ще видят в мен стълб и ще предприемат съответните действия, а феновете на "Делта" няма да повярват, че това е възможно...). Но аз съм категоричен. И не от любов към героичните пози (пфу!), а защото в тази книга поезията реализира свободата си. Естествено и тук знаците и препратките към културни митове и идеологеми се възправят като тотемни стълбове (прекадрирайки безмилостно навиците на погледа... и претенциите на пунктуацията), а трансцендентността на премълчания диалог кара разбирането да се повдига на пръсти, но този път всичките тези характерни белези на поетиката на Пангелов са коленичили смирено в нозете на поезията, която всеопрощаващо ги приласкава... И резултатът е не оставащото чувство за преходност (типичният послевкус на всяко взиране в мита, въпреки - или точно заради - неговата "вечност"), а ликуването на поезията като преходност, която остава:
Какво ли настояще, какво ли бъдеще
да ти предскажа аз,
на теб, с ръце от листи,
със мислите, изгубени в раздраното
платно от чужди
думи,
с походка на вълна...
Мълчание засипва часовете
и елшите остават
свещи.
Да, домовете никога
не са достатъчни.
И няма на кого да се
помоля сред сухите
цветя безмълвни,
но единствени.
Но нека вятърът да те
върти
през процепи гранитни.
Със цялата ми нежност –
в листопада.
... и нека - след тази книга - някой дойде и ми каже (като упрек), че поезията на Божидар Пангелов е трудна за разбиране и непрозрачна (е, той самият едва ли би видял в подобно твърдение нещо плашещо го...), нека. Аз този път няма да имам нужда да напомням, че разбирането винаги търси някакво "отвъд" за разбираното, а литературата, когато е добра, сочи към себе си. Няма да има нужда да припомням (защо ли винаги го правя?), че за да долееш в пълната чаша най-напред трябва да отлееш от нея... Няма да има такава необходимост. Вярвам. И млъквам, за да влезе поезията.
______________________________
© Валентин Дишев
© "Поречия", 1/2008
Вижте условията за доставка на книгата.
Други връзки:
"Кръстопът" - дайджест за литература;
"DICTUM" - литературата има и глас;
"Глоси" - форум за литература и хора.