"ЖОЛА и други несподелими тишини" - Кирил Кирилов

"АРС",
Благоевград, 2008 г.,
формат 32/60/84, 52 страници,
корична цена 3,84 лева

         Разгръщайки страниците на “Жола и други несподелими тишини”, читателят – в мое лице – проумя, че ще му е трудно да заговори за нейния автор, без да прибегне до клишето "роден поет", а дочитайки я – вече знаеше, че не иска да го избегне... Понеже дебютната книга на Кирил Кирилов представя възможност за среща с несъмнен талант – с изразен усет за нагарчащи жизнени глъбини и битиен ‘театър’, с впечатляваща поетична техника и ненатрапчиво проявяващи се, но ясно доловими, литературна култура и чувство за художествена мяра.
         С "пълнокръвието" в погледа към и изживяването на света, в сложната си "простота", „Жола...” има потенциал да препраща читателското съзнание между раздалечени 'стари' и 'нови' пластове на културната история. За това вероятно допринасят и позабравените от съвременната ни поезия мелодични 'партитури' на стиховата организация – там някъде сякаш артистично отзвучават носталгиите по един друг "отминал" свят, в който провидяното зад беглия пейзаж на “изгубено, прошарено селце”, “усмихнато от слънцето” и “закътано под месеца”, все още може да бъде език на любовта и отношенията с най-близките. Но всъщност книгата обединява сериозното и закачливото, жизнеността и меланхолията, поривността и самовглъбенията на съвременника, а немалко текстове композиционно и смислово се 'закрепват' на (само)ироничното преминаване в противоположния мисловно-емоционален регистър.
         Често минорната мъдрост е придружена от неудържима виталност, а дръзката шега – от наболяваща усмивка. Споменатият модел е валиден най-вече за лирическите ситуации, в които субектът "вижда" своя Аз отстрани („Жола”, „Възможната любов от автобуса”). Случва се този 'двойник' да е проекция на собствения социален или психологически образ или закачливо-ироничен апостроф на творческото его. Човекът в текстовете на Кирилов се "откъсва" от външния свят най-сигурно чрез изкуството, чрез творенето. И се свързва с него най-сигурно отново чрез изкуството. Елегантната шега и капризното оригиналничене не са му чужди („Смъртна нужда”, „Стандарт”), но те се изричат обезоръжаващо искрено (с доза тих сантимент, хайневска самоирония и чеховска мяра, кулминиращи понякога в неочакван въпрос: „Дали да остана/или, без да искам, сега да си тръгна” или „Защо не вземеш да се изрусиш във черно?”)... Стиховете звучат съвременно – далеч не само поради 'знаковите' фрази на английски, примесени в слога („Смъртна нужда”, „Стандарт”, Sweet dreams, my son!”).
         Видимо лирическият субект живее своя естествен живот, потопен в доста еклектичен свят на културните 'знаци' (характерна илюстрация е “Джаз в Пловдив”, където в един теморален план са поместени джазът, джинът, Марица, Чехов, "Пежо"-то, Икар, испанското "оле"...). А на това само привидно екстатично и като че ли повече артистично светоусещане не са непознати самотността и рефлексиитe („Приветливо”, „Как ли? Както”, „Светлосянка”, „Пред огнището”, „Усилие”, „Прозрение”). Не отсъстват от „спектъра” и творби с енигматично звучене („От календара на маите”, „Не, не е тъжен”, „Формула на безкрайността”).
         Като тематичен обхват и общо внушение „Жола...” оставя впечатлението за вътрешна хомогенност на структурата си, въпреки че в широките си творчески дирения авторът застъпва диаметрални поетики. Книгата е композирана така, че внушението да разчита на появата, повторенията, отзвучаванията и връщането към постепенно изплуващи в читателското съзнание теми, както и на множеството им 'тематични варианти', разстилащи се в мрежата на 'цялото' – като музикални вариации върху основните повтарящи се мотиви. Озаглавяванията също задават особени полета на 'домисляне', а 'отварящият' текст (“Жола”) и оригиналното графично решение на финалните “Още три несподелими тишини” рамкират сполучливо композицията и проследяват значими, вътре в книгата, смислови движения – от многозначителната семантика на скорпиона Жола до 'обръщането' на един вече самовглъбил се Аз към другия и другите.
         Силно е и усещането за органичност на художествения свят – в ясна и същевременно сложна мрежа от лирически значения, обвързваща Аза и външния мир, предметното и абстрактното в общ образ на човешкото.
         Без съмнение “Жола и други несподелими тишини” е още една запомняща се книга на издателство „АРС”– с фино намерен баланс на 'традиционно' и 'експериментално' начало (като разполагане на застъпените модели поетика и като структуриране на различните равнища на компонентите в 'цялото'). И с великолепно намерен финал…

______________________________
© Ваня Стефанова
© "Поречия", 1/2008

Вижте условията за доставка на книгата.