"ОС" - Левена Филчева

"АРС",
Благоевград, 2008 г.,
формат 32/70/100, 48 страници,
корична цена 3,99 лева

Дочитайки "Ос" на Левена Филчева, не избегнах не съвсем "литературното" сравнение: "Книгата е като 'бяло джудже' – казах си – с ниска маса, а с огромна плътност"… Една от онези тежки, концептуални книги, играещи и със самата концептуалност, към които четящият неизбежно се завръща отново и отново (не само защото екзистенциалните 'питанки' в нея имат свойството да се пораждат едни от други… В един следващ прочит, за себе си определих книгата като "вавилонска кула" – расте нагоре в съзнанието с размножените си езици, поетики и измерения на Аза, заплашвайки всеки миг да рухне и да остави дръзналият да подрежда и надгражда световете u под руините си. Като живия живот – привиден хаос, в който съзираме порядъка, но само за миг, преди пак да го 'изгубим от очи'… Всъщност "Думи(те) преди" и "...след" са тези, които (по моему) позволяват "Ос" да има 'ос'. Загатната, едва щрихирана, ролевата игра "поет - редактор" изглежда (в автосарказма си) колкото непоправимо несъстоятелна, толкова и "носеща". Защото е предварително снела напрежението на възможни 'полюсни' в патоса си читателски реакции (от наивно възторжените аналогии с "игровия режим"на фикционалността у един Кортасар – до отрицаващото "Хайде сега – подражания!", споменато като пример в "бележката" на редактора). И защото колкото и необичайна да е структурата на 'същинската' част – вътре в рамката – тя все пак е композирана в съгласие с неумолими закономерности…

"Ос" е книга, сама предлагаща три ключа за прочит – към три (най-малко), различни книги в себе си. Първата от тези "три" книги следва нишките на възможен диалог между "тя" и "той". Доколко този диалог е "видим" и доколко "скрит" – заровен в купа от спомени, фрагменти от битиетата и фрагменти от пътищата на душите, размит в сънна неопределеност?.. Тя има ясно очертан профил, той – също. Ала както е в живота – далеч не всички диалози се случват във видимостта. Може "тя" и "той" да са завихрени две капки – мъжко и женско начало в митически съмнителната (и самоусъмнила се) цялост на Аза. Читателят би могъл да си ги нарича "ин" и "ян", ако пожелае… Или да ги приеме за смътен спомен от Платоновия "андрогин" – и няма да е сгрешил. Но е възможно също, да погледне на "едното" като на индивидуалност, огледала себе си в "другото" или в 'очите на другия'... Несъмнено е обаче, че докато реципиентът си задава въпроса кои или какво са "той" и "тя" в тази книга – книгата междувременно го е омагьосала. И "то" би могло да има много лица: "любовта"… или пък – все непостиганата цялост на общото битие (но и на 'отделен' битиен инивидуалитет)... А може да е проглеждащото свръхсетиво в "тя" и в "той" – или нещо друго, което няма име.

Всъщност – мостът на асоциациите се спуска между долавящия се диалог и дописващата го читателска рецепция. Подобна книга предполага по-различна възприемателска стратегия, защото смисълът тук не претендира да е предварително зададен – той се произвежда в акта на четене. Отделните смислово прегрупиращи се 'фрагменти от диалога' привидно са без структурен и семантичен център, но паратекстовете успяват да създадат онази гравитационна "ос", осигуряваща сцепления в привидния хаос от разнообразни теми, стилистики и поетики на отделните лирически текстове… В тази игра на условността, създаването, редактирането и четенето на книгата, открито заявяват себе си като компоненти на текста. "Ос" се разгръща като самокоментираща се конструкция, в която Редакторът и Читателят се оказват съ-участници и 'съавтори' в "играта" на автора.

На свой ред – "втората" книга, четена през втория предложен ни ключ, позволява да я възприемем като две паралелни изповеди на 'мъжкия' и на 'женския' глас, в чиито лабиринти читателят може да влезе (ако иска)… За да опита да събере и да (ре)конструира съ-битието им (защото все пак, "то" присъства) – в един саморазмножаващ се лабиринт на настоящето, който обема и минало, и бъдеще в циклите "Тя" и "Той".

А третата книга – през "традиционния" ключ – видимо се състои от пет цикъла. Именно те позволяват да откроим различните "профили" на Левена Филчева като изумително талантлив съвременен автор, чийто подвижен натюрел "покрива" извънредно широк диапазон поетики: от силаботониката до безпунктуационния стих, от класическия изказ до граничността на авангардните езици. Първият от споменатите пет цикъла изглежда най-класически женствен – в светоусещането, тематиката и стилистиката си. Във вторият – Азът като че ли е преминал "под дъгата" и съучастнически присмехулно намигва на четящия… В третия (читателят е получил като жокер името му – "Градска галерия"), речта е пусната да тече без ограничението на пунктуационните знаци и внушава усещане за усилващи се ритъм и 'маса' на видимостите (впрочем текстовете там, в някакъв смисъл 'портретуват' възможните лица на съвремието и на съвременника в битийния им (почти) абсурд)… Но четвъртият цикъл (изненадващо ли?) наново открива свой език – художественият му свят е някак пастелен и с широко отворено око към духовните субстанции на едно свръхизмерение. А петият – ('финален' за тази "трета" възможна книга) като че ли най-балансирано извежда усилието на Аза да създаде сам себе си в изтичащите мигове на настоящето, в разпиляващата се преходност – и поставя "точка" след парадоксалното: "Животът винаги е смъртоносен./ Но е живот. И затова ще се родя."…

Да не забравяме, все пак: в "Думи преди", на читателя е 'позволена' свободата да не ползва предложените ключове – а следователно – и да си открие друг, свой ключ.
Трябваше да кажа – това е книга, предлагаща безброй ключове. А може би – и "безброй" книги…