"НЕБЕ И ДРУГИ ГЕРОИ" - Нели Добринова
"АРС",
Благоевград, 2007 г.,
формат 32/60/84, 64 страници,
корична цена 3,84 лева
При все че не си позволяваме кощунството да твърдим, че има "женска" и "неженска" поезия (поезията може да бъде стойностна или слаба – не мъжка и женска), тук няма да избегнем въпросните "определения". Дори и това да е, защото “женското” е само една от тематичните посоки в изключително многообразните творчески търсения на Нели Добринова. Женски са погледът и гласът. И тук свършват приликите с онова, което рисковано бихме определили като "женско" писане.
Виждаме автор, чиито стихове са с ясна, понякога "кристална" структура – целенасочена и по мъжки концептуална. Една особена логичност пронизва всеки текст – нищо в лирическата тъкан на тази иначе богата на асоциации и неочаквани метафори, поезия, не е просто пълнеж или “разпиляване”. Смела поезия, небояща се да назовава – и все пак – с емоция, на която е способна само жената.
Добринова не се притеснява да използва “едри” понятия, превърнали се в “табу” поради преексплоатиране; «удържа» тяхната тежест, дори се уповава на тях – и те стават “небанални” заради умението на автора да им придаде свеж, често необичаен, но винаги защитен художествено смисъл. Думи като "небе", "облаци", "луна", "любов", са втъкани в контекста на посланието, изненадващо са “изчистени” от шаблонното смислово наслояване на клишетата. И това е постигнато с лекота – естествено и пластично.
Н.Добринова рационализира емоцията. Свободно асоциативно, и без да е бъбрива, тя си играе с преплитането на смисли, примесва разговорност с условност, успява да надскочи номиналното значение на думите. Резултатът е една поетична (в най-добрия смисъл на това понятие) атмосфера. Вероятно точно тук, в тази рационализирана ирационалност, се крие типично нейният, отличаващ се глас.
Удивителни / са мълниите, когато / искат да поставят точка. // Клонирани тирета / затлачиха / речитатива на реката. // Шляпат/ боси въпросителни / в до коляно / давещи се отговори. // Небето / слято пише по земята – / дъжд. (“Излято”)
Композиционно, стихосбирката е построена върху четири цикъла: “Лула и грош”; “Еол и флейта”; “При мен е слънчево” и “Остров Оцеляване”. Формално, първият и четвъртият цикъл са с преобладаващо "дълги" стихотворения, а вторият и третият (най-вече третият), които структурно са сърцевината на тялото, са съставени от миниатюри (понякога изчистени до стилистиката на хайку). Само че миниатюрите в никакъв случай не водят до олекотяване на този център, тъкмо обратното – със силния си заряд те постигат висока концентрация на смисъла, която да поеме тежестта на цялата верига от текстове. И превръщат стихосбирката в книга, в завършен драматургично “продукт” (може би тук е заслугата на редактора Ваня Стефанова, но без спецификата на текстовете, това едва ли би било възможно). Забележителни са и преходите между циклите – като че ли осъзнаването на битийността естествено води до любовната емоция, а от краткостта и вглъбеността се ражда смиреността.
И повторният прочит на "Небе и други герои" задълбочава усещането, че сме чули малка симфония… И още – че смелата, мислеща, но същевременно чувствителна и емоционална жена, говореща от текстовете, е наш съвременник – но съвременник, какъвто не можеш да срещнеш навсякъде.