"01" - Петя Хайнрих Наистина - няма такава книга. Спокойно - и книгата може да бъде пипната и прочетена, и там, където е необходимо, ще я има. Няма такава книга в новата ни литературна история. Не и книга с поезия. Книга дотолкова свободна от литературния етноцентризъм (така често несъзнаван...), че нейната поява изглежда невъзможна в мъничкия ни литературен свят. Разбира се, случвало се е автори да постигат тази свобода (често и аз самият се улавям, че проявявам странна симпатия към именно този път - на видимото и целенасочено усилие... хм, тази констатация започва да не ми харесва), случвало се е книги да търсят (и понякога - да намират) път към европейския читател, но никога това не е ставало така спонтанно и естествено. В тази книга Петя Хайнрих диша свободата - сякаш единственото необходимо и достатъчно условие да я има. Времето и пространството, разбира се, продължават да посягат и към координатната система на духа, но той палаво им се подсмихва и небрежно забърсва от писмената си маса претенциите им да посочват и привързват.
______________________________ Вижте условията за доставка на книгата.
"АРС",
Благоевград, 2008 г.,
формат 32/70/100, 52 страници,
корична цена 4,20 лева
Петя Хайнрих живее и работи в Дюселдорф, Германия. "01" е нейната първа поетична книга.
„Няма такава книга”
Разбира се, както всяка поетична книга и тази е и книга за липсите. Разбира се. Но това - отново странно и непривично - което остава след прочитането на стихотворенията в нея, е чувството за ликуване от иманото, а не прискърбно подсмърчане по желаното. Появата им не е поменик, нито подредбата им поредния опит за словесен паноптикум (тази странна метаморфоза на приумицата на Бентам, която често се появява в поетичните книги, като опит чрез придаването на обозримост на вяка лишеност авторът да поеме контрол над собствения си свят...), а всеки-път-ново-то проблясване на стъкълцата в калейдоскопа на едно хлапе, което не търси смисъла на причудливите цветни конфигурации, защото има по-важна работа - радва им се. Не - радва се и на възможността да им се радва. Не си мислете (отново навик), че твърдя, че тази книга е лишена от "дълбочина" и задаване на сериозни въпроси. Не - тя го постига по най-добрия начин: вместо да ви въвлича в мъчително търсене на отговора на "въпроса за смисъла на Вселената, живота и всичко останало", тя просто го показва. И - отново в разрез с очакването - отговорът не е "42". Отговорът е "01".
Отворете очи, отлейте от чашата... и гледайте. Нямам представа какво ще видите - ето, аз препрочитам написаното тук от мен и нямаше как да не се запитам: "Чакай, не звучиш ли твърде възторжено? Ако всичко казано е вярно, какво се случва с другите книги, които толкова много цениш?"... И отговорът е - нищо. Най-смисленият. Нищо не се случва с тях. Продължавам да ги обичам точно толкова, колкото досега. Даже повече (ако е възможно). И продължавам да смятам, че са великолепни и недостижими. Защото има и такъв свят - в който нещата са различни и всяко носи своята собствена мяра. И не търси нейната тежест в съотнасянето с други. Просто се радват, че ги има. Или ти им се радваш. Впрочем, този урок ми припомни "01" - още една причина да я препрочитам...
© Валентин Дишев
© "Поречия", 1/2008