"Благодарим ти, мистър Уан" - Ваня Константинова
"Благодарим ти, мистър Уан" - Ваня Константинова
"АРС",
Благоевград, 2008 г.,
формат 32/70/100, 60 страници,
корична цена 4,80 лева
Ваня Константинова е родена, живее и работи в София. Завършила е класически балет в родния си град и в Петербург, а също и полска филология в Софийския университет и в Ягелонския университет в Краков. Съавтор е на поетичната книга “Четири цикъла” (заедно с Божидар Пангелов).
"Все още търся телефона на мистър Уан"*
В началото бих искала да изкажа благодарност на Ваня за това, че ме покани да бъда редактор на тази книга. Приех поканата с респект, защото харесвам нейните текстове, чела съм ги години преди те да бъдат събрани в тази книга и най-вече, защото тези разкази не се четат, а и възприемат равнодушно. Разказите на Ваня Константинова не са обичайни нито като сюжет, нито като стил, те не разказват логични и последователни истории, не са съвсем и притчи. В началото, когато прочетох книгата предположих, че „Благодарим ти, мистър Уан“ е доста умела мистификация. Дори бях сигурна, че част от нейните герои вече съм срещала при други автори, или имената им, а дори и местата, на които се развива действието са минавали пред погледа ми, докато прелиствам справочници или енциклопедии. Излишно е да казвам, че не намерих потвърждение на съмненията си. Действително някои от героите са познати от митологията, други идват директно от Новия завет, трети пък касаят съвремието толкова директно, че имаш чувството, че си в центъра на репортаж, че микрофонът и камерите са насочени към теб и именно ти си човекът, който е отговорен за всичко случващо се в текста... Истината е, че книгата на Ваня ме погълна. Точно както поглъща един хубав спектакъл, който държи окото будно с шеметната смяна на декорите, майсторската игра и не на последно място обратите в сценария. Точно, когато си мислиш, че си напипал вярната посока, авторът те опровергава и ти отново се озоваваш в началото и пред теб стои вече не една, а няколко загадки за разплитане. Такава е прозата на Ваня Константинова. Професионалните критици вероятно биха търсили, а вероятно и открили в почерка на Ваня чертите на постмодерното писане. И донякъде вероятно биха били прави. Разказите на Ваня сливат реално и нереално, формално и съдържателно, елитарно писане и писане, което може да е разбираемо за всеки, който чете с невъоръжено око. Признавам чистосърдечно, че аз съм от втория вид читатели. Успях да разгадая митологичните препратки, открих играта Маа Джонг, но все още търся телефона на Мистър Уан...
Накратко и в заключение. Препоръчвам тази книга. Препоръчвам я, защото съм сигурна, че тази книга заслужава да намери във всеки един от своите читатели плетача със сребърна игла, Фийби с петте баби, най-малко по един картограф... и кого ли още не от всички образи, които населяват тези страници. Затова за мен тази книга е книга за общуването, и за близостта. На първо място общуване с един невероятно артистичен и изящен текст, текст, който обогатява сетивата и възпитано и с внимание си позволява да провокира интелекта. На второ, това е книга, която обича човека. Обича го във всичките му роли – когато човекът обича и е с друг или когато не го обичат и е сам. Тези разкази разгръщат другия като амалгама от митове, места и метаморфози, разчленяват всяка негова емоция до атоми, разбиват надеждите му или го държат във вечно очакване. Тоест, тези разкази са невъзможно убедителни. Не е възможно историите вътре да не са действителни, изключена е всяка измислица. А такава, според мен, е добрата литература. Тя се чете спокойно, подхожда към теб с разбиране, прощава ти незнанието, и не е високомерна. Затова аз препоръчвам тази книга. От нея ще научите много за места и хора. За съмнения, и колебания. За тези, които са живели отдавна, а и за тези, които ще се появят по-късно. И най-вече, ще научите повече за себе си и за това, че към човека трябва да се подхожда внимателно, както внимателно са вплетени митовете в тези разкази, както внимателно в настоящето се вплитат сенки от миналото, минали хора, страшни спомени, чужди съдби.
Всъщност, сега, когато е време този текст, който ви чета да приключи, си давам сметка, че всичко, което можех да кажа за книгата на Ваня Константинова вече е написано. Моите думи са прекалено бледи, на места объркани, на други не чак толкова, за да предам впечатленията си от този сборник. И за да ви докажа, че е така, ще цитирам нещо от сборника. Някъде вътре се казваше, че тази книга е за теб. Аз съм един от малцината, които вече знаят това. Тази книга бе и за мен. Гордея се, че бях един от първите й читатели. Затова, Ваня, благодаря ти и желая пътешествието на Мистър Уан сред твоите читатели да е дълго, а че ще е интересно, вече съм убедена.
__________________________
* Думи на Силвия Томова, обживяни на премиерата на "Благодарим ти, мистър Уан".
("кликване" върху снимката дава възможност да бъде изтеглено и гледано видео от премиерата)
Още за Ваня Константинова.
Още от Ваня Константинова
______________________________
© "Поречия", 1/2008 - © Силвия Томова
Вижте условията за доставка на книгата.
Други връзки:
"Кръстопът" - дайджест за литература;
"DICTUM" - литературата има и глас;
"Глоси" - форум за литература и хора.