Кафе и усмивки преди от-пътуването от Стара Загора;
Край брега — първите и в началото...
след което е добре да си припомним, че застанеш ли пред вятъра, прегръдката и споделената опора са задължителни...
а дори непоисканите, но очаквани думи, винаги раждат топлина и усмивка...
с която може да започне акцията
"Думи до поискване" в Бургас (и точно с
четене на стих на морето (видео), както беше поискала Лили Качова)...
а то (това... живо — макар и обсебено от пълзящи по него паразити, но наистина живо и светло — дърво), една баба и едно внуче, и още една (също толкова млада и усмихната баба), и още едно внуче (е как няма да е младо и също толкова усмихнато), първи чуха стихове (на Христо Фотев — заради него, Бургас и защото вървяхме към паметника му, където беше сборният пункт за начало на акцията)...
а когато стигнахме (четиримата попитани за мястото на паметника на Фотев бургазлии, които решиха, че той е "борец против фашизма", чиито монумент е разрушен, не получиха стихове... но очевидно не биха си ги и поискали... пък и ние не бихме им ги подарили...), Левена и Весела... не — не фамилиарничат с паметника: спонтанно започнаха да го почистват от паяжините...
последваха още щастливи срещи (и най-усмихнатото присъединяване към тур-истите на Роза Максимова), а някои от нас продължаваха да са в по-особени отношения със светлината...
Отпътувахме от Бургас — за да четем стихове в следващите дни на шабленския фар и невероятния му пазач, на скалите и вечния огън в Камен брег, на гробниците и пещерите в Яйлата (където това
не ни уплаши, макар да ни посрещна, а после дълго да изучаваше гърбовете ни...)... но за всичко това — в следващият репортаж...
