Валентин Дишев, Левена Филчева
Бяло
Малък роман в няколко солилога между две линии
Тя:
Книгите. Да, книгите. Преброди ги с пръсти, както правеше с клавишите. Посоките на докосването винаги се определят от допира. И от плътта на осезанието.
А белезите са едни и същи – отвътре навън и обратно.
Отново не разбираше кое я плаши повече – самоволният хаос на думите или безапелационната педантичност на клавишите; хаотичното себеопознаване или неминуемото самоотчуждение. Но се впускаше в тези пътувания.
За да не си обърнат гръб с докосването.
Думите се раждат от очите. Белезите – също.
Затова невидимите са най-болезнени, а болезнените – невидими. Ако вярваше в съществу-ването на видимата отвъдност, щеше да нарече душата белег.
Но в света на докосването, имената са само възможност за еднократен прочит.