Валентин Дишев, Левена Филчева




Бяло
Малък роман в няколко солилога между две линии


Тя:

Книгите. Да, книгите. Преброди ги с пръсти, както правеше с клавишите. Посоките на докосването винаги се определят от допира. И от плътта на осезанието.
А белезите са едни и същи – отвътре навън и обратно.
Отново не разбираше кое я плаши повече – самоволният хаос на думите или безапелационната педантичност на клавишите; хаотичното себеопознаване или неминуемото самоотчуждение. Но се впускаше в тези пътувания.
За да не си обърнат гръб с докосването.

Думите се раждат от очите. Белезите – също.
Затова невидимите са най-болезнени, а болезнените – невидими. Ако вярваше в съществу-ването на видимата отвъдност, щеше да нарече душата белег.
Но в света на докосването, имената са само възможност за еднократен прочит.









Вход "Тя" към хипертекстовата линия

Вход "Той" към хипертекстовата линия

Към началото на хипертекстовата линия "Той"

Обратно към началото на хипертекстовата линия




Към "Глоси" - Форум за литература и хора"

Още за Валентин Дишев
______________________________
© Валентин Дишев, Левена Филчева
© "Поречия", 1/2008