СеверСамодългата зима има сили да свети. В.Д. |
|
Катя Начева |
Левена Филчева |
Пролог |
|
На мъртъв език те разчитам, със слепи очи те рисувам (колко е удобен залезът в Аржентина, когато трябва да изсуша мокротата на буквите, с които те пиша) Разрешавам си всички посоки, когато ми липсваш и всички износени думи с кръпки по лактите, със зейнали ципове – изродени, небръснати, мъртви. |
Аз отдавна съм мъртъв. Отдавна не помня тангото на залеза. Всички букви, посоки и думи са далечни и диви, небръснати - понякога Аржентина рисува очите ти. |
Липсващата:В пещерата ми е тясно –фреските от тишина са потъмнели. Дори да си запаля огън ще измръзна, дори да си разкажа приказка ще съм несполучлива фея, чиято пръчица отдавна е прекършена и вече няма Изток – една посока по-малко не прави очите по-сухи, ръцете по-нежни и няма общо със сънуването на прилепи и на обувки. |
Липсващият:Разкажи ми приказка.За тишината на завръщането, когато няма Изток; за посоката, в която очите са по-нежни, а сънищата – сполучливи фрески, когато белият ми кон ще ме превърне в принц. Липсите са слепи прилепи от пещерите, в които си пазя обувките. |
Търсещата:Докато вися с главата надолу,композирам движението на кръвта си - нота по-ниско от тази, с която ръцете свирят танца на богомолката; причината за това се срутва на запад от тялото – паднал портокал в окото на залеза. |
Търсещият:Докато се движас главата надолу, ръцете ми търсят ръцете ти между два такта в танца на богомолка. Ако посадя поредния си залез, ще си имам портокалова градина. |
Епилог |
|
Юг е посока на птиците – нямам нищо общо с тях, когато те няма. От северното сияние ослепя Аржентина и вече няма удобни гнезда за отлитане – разрешавам си всички посоки – спирам в очите ти. |
Очите ми са две гнезда, удобни за отлитане. И нямам нищо общо с тях, когато ослепелите посоки търсят птици. От юг се виждат всички северни сияния. |