Катя Начева, Левена Филчева, Валентин Дишев

Компас


Север

Само
дългата зима
има сили
да свети.

В.Д.

Катя Начева

Левена Филчева

Пролог

На мъртъв език те разчитам,
със слепи очи те рисувам
(колко е удобен залезът в Аржентина,
когато трябва да изсуша
мокротата на буквите,
с които те пиша)
Разрешавам си всички посоки,
когато ми липсваш
и всички износени думи
с кръпки по лактите,
със зейнали ципове –
изродени,
небръснати,
мъртви.
Аз отдавна съм мъртъв.
Отдавна не помня тангото
на залеза.
Всички букви, посоки
и думи
са далечни и диви,
небръснати -
понякога Аржентина
рисува очите ти.

Липсващата:

В пещерата ми е тясно –
фреските от тишина
са потъмнели.
Дори да си запаля огън
ще измръзна,
дори да си разкажа приказка
ще съм несполучлива фея,
чиято пръчица
отдавна е прекършена
и вече няма Изток –
една посока по-малко
не прави очите по-сухи,
ръцете по-нежни
и няма общо със сънуването
на прилепи
и на обувки.

Липсващият:

Разкажи ми приказка.
За тишината на завръщането,
когато няма Изток;
за посоката, в която
очите са по-нежни,
а сънищата – сполучливи фрески,
когато белият ми кон
ще ме превърне в принц.
Липсите са слепи прилепи
от пещерите,
в които си пазя
обувките.

Търсещата:

Докато вися с главата надолу,
композирам движението
на кръвта си - нота
по-ниско от тази,
с която ръцете свирят
танца на богомолката;
причината за това
се срутва
на запад от тялото –
паднал портокал
в окото на залеза.

Търсещият:

Докато се движа
с главата надолу,
ръцете ми търсят ръцете ти
между два такта в танца
на богомолка.
Ако посадя поредния си
залез,
ще си имам
портокалова градина.

Епилог

Юг е посока на птиците –
нямам нищо общо с тях,
когато те няма.
От северното сияние
ослепя Аржентина
и вече няма удобни гнезда
за отлитане –

разрешавам си всички посоки –
спирам в очите ти.
Очите ми са две гнезда,
удобни за отлитане.
И нямам нищо общо с тях,
когато ослепелите посоки
търсят птици.
От юг се виждат всички
северни сияния.