"НЕБЕ И ДРУГИ ГЕРОИ" - Нели Добринова

"АРС",
Благоевград, 2007 г.,
формат 32/60/84, 64 страници,
корична цена 3,84 лева

“Небе и други герои” представя авторския глас, който, в най-широк спектър може би, носи стойностното от художествената симптоматика на ‘живите’ ни лирически процеси – подвижни, изплъзващи се, отказващи да се заковат в рамките на дадена схема… Казаното се отнася както до начина, по който изплуващите в книгата разнообразни стилови модели се поместват в днешните поетически езици, така и до общото усещане за идентичност на техния субект.

Структурирането на книгата в четири цикъла само донякъде “онагледява” потенциалните превъплъщения в богатия лирически натюрел на Нели Добринова. Общото, което събира текстовете в първия кръг “Лула и грош”, е не само в долавящите се атмосфера и топоси на съвремието, белязани от гнетящо усещане за не-смисленост в битовите етажи на екзистенцията. Често текстът сякаш изпитва удоволствие да руши едва-що щрихирания образ на ‘реалното’, да отрича току-що казаното, да размива житейската ‘сюжетика’ в профанна неопределеност : “Защо плачеш?/ Та това е само филм…/ Та това е само песен…“ (”Усмихни се”).
В този първи кръг иронията е откровено насочена спрямо моделите на ‘тавтологичното’ живеене на живота, сведен до имитацията на слепени един в друг, ‘рекламни’ фрагменти – и принципно изключващ нарастване на човешкия опит и на човечността в опита (“Тайни”). Сякаш суверената природа на съвременника е била отнета, за да му бъде после върната и живяна единствено в ситуационната схема на рекламната пауза, в ‘обработен’ вид, в който всичко носи белезите на цивилизована синтетика. А нежелаещият да се примири човек е сложил маска на Пиеро в един карнавал на привидностите, в който по-висока реалност от ‘реалността’ е жената, излизащата нощем от картината, за да изпие текилата си (“Вечна”).
Ето защо, не само текстовете от първия кръг разполагат в широк спектър емоционалните реакции и културните асоциации: от непосредствено изразената емоция до закачката с езикови и визуални/песенни клишета на различни стилове – изградени понякога като цитати, нарочно стилизирани в духа на трогателна архаичност (“Под Рахат тепе”, “Пясъчно”, “Ravenstone”, “Скрих страха в петите си…”). Но също – и като иронични реплики към наивно-сантименталните образци: “Растеше брадата му/ в моето лято./ Всичко свърши, Августин, Августин!” (“Под Рахат тепе”)…
Текстовият колаж се оказва културен. Всъщност, стиловата нееднородност поставя проблема за съжителството и съотношението на различните типове култура – в класично високите и в масовите и форми и прояви. Принципът на ‘колажирането’ в книгата е проявен и на жанрово равнище. Вторият кръг “Еол и флейта” успява да разкаже не събитиен, а духовен сюжет на любовна тема, в чиято художествена реализация, редуването на стихотворения и миниатюри постига и едно по-общо ритмично-музикално внушение…
Третата част “При мен е слънчево” носи усещане за намигване и усмивка – тя е отредена само на миниатюрите и е със значително по-смекчен натюрел. Погледът тук е ласкав, долавя се мъдра смиреност в отношението на Аза към нещата от света. След първите две части, този кръг идва като глътка въздух за читателя – с емоцията и образността, асоциативно отвеждащи към човешки сезони, небесни светила и сенки…
В последния кръг – „Остров Оцеляване” – текстовете отново зазвучават стилово и светогледно различно. В тях най-пълно е изразена изкристализиралата в опита мъдрост на Аза, а и ‘философските търсения’ са най-отчетливи...
Че уникалният поетичен талант на Нели Добринова трудно се поддава на еднозначно дефиниране, е несъмнено – лирическата визия се движи: от лекия, игрив щрих, уловен от погледа на миниатюриста, до плътната – като сугестия и послание – образност. Нагласите се простират от екстатичното до самоироничното; любопитството към света – също: от профанно-ежедневното наблюдение до “сакралното” прозрение… Характерен стилов белег на цялата книга е и високата честота на ‘отпратките’ към емблематичен митологически или литературен герой/мотив (Тезей, Еол, Ахил, Одисей, Робинзон, Ной и т.н.), отвеждащ рецепцията към недовидените аспекти на определена психологическа “ситуация” – не толкова с цел да ‘разчете’ поновому универсалните, вечните сюжети, а заради създаването на специфична, високо сугестивна атмосфера в текста. Този факт само донякъде иде да обясни и заглавието на книгата “Небе и други герои”…

А книгата е безспорно литературно събитие.