Валентин Дишев, Левена Филчева
Бяло
Малък роман в няколко солилога между две линии
Той:
Сигурно имаше много основателна причина да разделят клавишите на пианото на бели и черни. Той знаеше причината. Но не можеше да я чуе. Подреждането чрез полярности му беше чуждо. Всяка рамка – а той срещаше толкова много от тях по пътя си – го изпълваше с подозрителност и очакване за болка. Когато му привеждаха аналогията на “топло” и “студено”, за да го уверят, че разпънатото на бяло-чер кръст съществуване на погледа е логично, той онемяваше пред абсурдността на логоса – та нали и топлината, и студа, са просто прескочената пропаст на отчуждението. Неговото пиано не бе добре акордирано. Ако имаше нужда от думи, сигурно би го нарекъл “Свобода”. Но той просто свиреше.