Валентин Дишев, Левена Филчева




Бяло
Малък роман в няколко солилога между две линии


Той:

Сигурно имаше много основателна причина да разделят клавишите на пианото на бели и черни. Той знаеше причината. Но не можеше да я чуе. Подреждането чрез полярности му беше чуждо. Всяка рамка – а той срещаше толкова много от тях по пътя си – го изпълваше с подозрителност и очакване за болка. Когато му привеждаха аналогията на “топло” и “студено”, за да го уверят, че разпънатото на бяло-чер кръст съществуване на погледа е логично, той онемяваше пред абсурдността на логоса – та нали и топлината, и студа, са просто прескочената пропаст на отчуждението. Неговото пиано не бе добре акордирано. Ако имаше нужда от думи, сигурно би го нарекъл “Свобода”. Но той просто свиреше.









Вход "Той" към хипертекстовата линия

Вход "Тя" към хипертекстовата линия

Към началото на хипертекстовата линия "Тя"

Обратно към началото на хипертекстовата линия




Към "Глоси" - Форум за литература и хора"

Още за Валентин Дишев
______________________________
© Валентин Дишев, Левена Филчева
© "Поречия", 1/2008